„В ИЗГНАНИЕ ЖИВЕЕМ” („ЖИВЕМ В ИЗГНАНИИ”)
Борис Христианович Тагго/ Новосадов (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Борис Новосадов
В ИЗГНАНИЕ ЖИВЕЕМ
В изгнание живеем тягостен живот
и всеки ден ни носи само помен свиден,
копнеем скришом да открием брод,
полята на отечеството си да видим...
Житейският каприз, напразно повторим,
зове да се смирим пред чуждия си случай,
от глад плътта, душа от грижи да спасим,
изяждащи я там, когато се измъчва.
Макар безсмислен да е пътят, с край нелек,
величие безумно има в този дан наш:
беглец бездомен да останеш ти вовек,
бедняк да бъдеш и поет да станеш.
Ударения
В ИЗГНАНИЕ ЖИВЕЕМ
В изгна́ние живе́ем тя́гостен живо́т
и все́ки де́н ни но́си са́мо по́мен сви́ден,
копне́ем скри́шом да откри́ем бро́д,
поля́та на оте́чеството си да ви́дим...
Жите́йският капри́з, напра́зно повтори́м,
зове́ да се смири́м пред чу́ждия си слу́чай,
от гла́д плътта́, душа́ от гри́жи да спаси́м,
изя́ждащи я та́м, кога́то се измъ́чва.
Мака́р безсми́слен да е пъ́тят, с кра́й неле́к,
вели́чие безу́мно и́ма в то́зи да́н наш:
бегле́ц бездо́мен да оста́неш ти вове́к,
бедня́к да бъ́деш и пое́т да ста́неш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Новосадов
ЖИВЕМ В ИЗГНАНИИ
Живем в изгнании и наша жизнь тяжка,
И каждый день с собой приносит только тризны,
И чаем мы теперь исподтишка
Узреть когда-нибудь поля своей отчизны...
И блажь житейская напрасно нас зовет
Смириться и чуждым пенатам поклониться,
Спасти от глада плоть и душу от забот,
Снедающих ее, когда она томится.
Пускай бессмыслен путь с безрадостным концом,
Но есть величие безумья в долге этом:
Остаться навсегда бездомным беглецом
И становиться нищим и поэтом.
1936 г.
---------------
Руският поет и журналист Борис Новосадов (Борис Христианович Тагго/ Новосадов) е роден на 4 август 1907 г. в Санкт Петербург. През 1920 г. семейството му се преселва в естонския гр. Пярну. До 1935 г. работи като журналист във в. „Пярну Пяэвалехт”, участва в дейността на литературния кръг „Цех поэтов”. Публикува поезия в издания като „Нови”, „Журнал Содружества”, „Вараму” и др. Завършва философския факултет на Тартуския университет (1936 г.). През 1935 г. е представител на московската експортна организация „Международная книга” в Талин, през 1939 г. е преводач в съветското търговско представителство. Автор е на стихосбирките „Шершавые вирши” (1936 г.) и „По следам бездомных Аонид” (1938 г.). По време на немската окупация (1941-1942 г.) редактира руския в. „Новое время”, от 1942 до 1944 г. е зам.-главен редактор на вестника. След навлизането на съветската армия в Естония през април 1945 г. е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода, но след няколко месеца умира в затворническата болница в Ленинград.